Основното Принципи на Razkazi for Sanya
Основното Принципи на Razkazi for Sanya
Blog Article
- Какво чакаш, лапай го! Има още два като този! – каза Георги.
В този ден зайчето Зелчо срещна в гората Мечката. – Това е моята пъ-ъ-ъ-течка! – изръмжа Мечката като искаше да изплаши зайчето. Но Зелчо даже ухо не помръдна, поздрави […]
Налапа кура на внука си и лицето му засия от задоволство. Докато правеше свирка на Христо, другите момчета се заеха със свободните части на зрялото женско тяло. Мартин се зае с огромни бели гърди и засмука твърдите зърна, Георги слезе между краката на Саня, а там ситуацията беше невероятна. Гъсто окосмен, но късо подстриган триъгълник, големи срамни устни и сокове, които приливаха от вагината на Саня.
Аз конкретно селскостопанска работа не съм вършил, но с години съм бъркал бетон, строил, цепил дърва, копал градина, просто това не ми е ежедневието, ама както и да е. Викам си, няма какво да обяснявам, усмихнах се и казах:
усмихна, сетне отскубна ръката си и прибяга в другия край на скалата. Агата стисна
скрита от вековни дървета, се разгръщаше малка могила, от върха на която бликна
на агата. Когато стигнаха високото, където цяло село се разкриваше, Саня поиска да го
Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.
рожба цяла година. Мъжът й Ясен я тешеше, но при все това, посърнала живееше.
- Христо, само през трупа ми! Да не сте посмели да звъните на някаква си курва! – ядосано обясняваше Саня.
Тя да дойде към мен – пак сложно, как да обясни, че тръгва сама на някъде. Решихме го аз да отида натам, но да отбия в едно село и тя ме упъти къде да хвана една екопътека и докъде да ходя по Разкази за Саня нея, кога да се отклоня и къде да отида – беше филм, но забавен. От нейна страна – тя често излиза да язди, така че нямаше да породи съмнения, просто щеше да язди до по-далеч този път, все едно е правила по-дълга разходка. Казах ѝ:
Славата идва, когато не я очакваш. Така дойде тя и при сивото зайче Зелчо, което в един прекрасен ден стана знаменитост.
продължаваха да се стичат хора в търсене на оздравяване и от Влашко, и чак от Сърбия.
Много ме кефят истории с чувства и истински влюбени герои. А и всичко се случва сред природата....... направо нямам думи.